Monday, October 16, 2017

Не на "типичното" каквото и да е



Няма да спра да твърдя, че едно най-любимите неща, които дойдоха в следствие на създаването на този блог, бе възможността да се срещна с изключително талантливи хора, в голяма част от които днес припознавам сродни души. Любовта ми към модата винаги е била продиктувана не толкова от чисто продуктовата й същност, отколкото от изкуството, което тя представлява. Възможността да хванеш няколко материи и в правилна комбинация от прецизност, познания на естетичните норми, вдъхновение и въображение да създадеш нещо, което след това да бъде взето от някои друг, да бъде пречупено през собствената му призма и вкус и да намери мястото си в неговия тоалет. В начина, по който е избрал да изрази себе си.

Преди 3-4 години за първи път срещнах Пламена от Blackout Label и се влюбих в работата й толкова силно, че вече тази любов не спира да ме тресе вече толкова време. За мен не става въпрос просто за бижу. Поредното герданче, пръстенче или гривничка, които съм купила от някой масов магазин, носила съм 2 пъти и след това съм захвърлила в чекмеджето си, защото закопчалката се е прецакала, цвета се е променил или съм видяло още 10 човека с такова.

Не! Става въпрос за възможността да превърнеш нещо обикновено и откровено казано - никому нужно - в красив акцент. Става въпрос за това да си поставиш като основана цел да разчетеш някого изцяло, за да можеш да създадеш за него това, от което има нужда. Неговото щастие да бъде твой приоритет. Става въпрос за личното отношение, което толкова много ми липсва в ерата на масовата мода и сайтовете пълни с ментета (сещате ли се?).

Не искам да бъда част от масата. Не искам да съм "типичното" нищо. Искам да продължавам да срещам хора, които ми помагат да изразявам своята креативност и ме вдъхновяват с уменията си, карайки ме да развивам своите собствени.
Искам да продължавам да се променям, но зад мен да остават устойчиви неща.
Нека да го направим заедно :)

Бижута: Blackout Label

Photo Credit: Vibrant Frame by Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM

Saturday, October 14, 2017

7 неща, които винаги успяват да ме развеселят



Хората, които ме познават добре, отлично знаят колко много НЕ обичам да съм сърдита, нацупена или тъжна за нещо. Истината е, че аз съм човек, който се впечатлява от най-малките неща и това е едно от качествата, които най-много харесвам в себе си. Мисля, че светът е по-хубав за хората, които знаят как да се радват на всяко нещо.
Като цяло, много рядко бих могла изобщо да остана в лошо настроение повече от 2-3 минути. В редките случаи, в които има нещо, което да ми мине, то то ми минава страшно бързо и след това обръщам всичко на шега.
Но дори и хора с моята приповдигната емоционалност и непрестанно вълнение имат лоши дни, в които имат нужда от допълнителен стимул, за да се почувстват весели и щастливи.
Затова днес споделям с вас няколко от нещата, които винаги успяват да ме развеселят :) Изпробвайте ги, когато имате нужда (надявам се, че не често). Може да се окаже, че ще бъдат полезни и за вас!

1. Rocky Horror Picture Show
Знам... WHAAAAAAATTTT?? Това обикновено е реакцията на всеки, когато му го кажа. Ако все още не знаете какво е Rocky Horror Picture Show, нека тук поясня, че става въпрос за шоу-филм-мюзикъл-хорър-романтика... в едно :D
Най-хубавото нещо на този филм е именно това колко е шантав. През цялото време се чудиш какво всъщност се случва, защо се случва, чия глава изобщо е родила тази история, как не си знаел за този филм до сега.... опияняващо е именно защото е поредица от безумия, които никога не биха се случили по едно и също време на едно и също място в този ред. А най-добре, ако изобщо никое от тях не се случва :D 
В края на филма си толкова впечатлен и приятно объркан от всичко видяно, че няма как да не ти е весело :))

2. Кучета
Да, аз съм dog person. От-до. Цялата ми същност е на dog person. Аз ги обичам и те ме обичат. Сигурна съм, че в друг живот съм била куче или ми предстои да бъда!
Няма шанс да не се размекна при допира на меката снежнобяла козина на моята малтийска болонка Чери или при вида на куче, което си играе, тича към мен и присвива очи, когато го чеша зад ухото. В тези животни има огромна доза благородство и лоялност. Повече хора трябва да са като тях.


3. The Big Bang Theory
В този списък унишлено не присъства FRIENDS, защото всички сме достатъчно наясно, че това е сериал, който никога няма да остарее и приятелството там е пътеводна светлина за всеки от нас.
Имайки предвид, че не харесвам How I met your mother, моят еквивалент на "Приятели" е "Теория за големия взрив". Просто е забавен по един geeky начин, който не мисля, че може да бъде повторен. А и веднъж видиш ли, че за някой хора проблемът е, че не успяват да разгадаят теорията на големият взрив, от който е произлязло човечеството... проблемите ти се струват доста малки :D

4. Панди
О, те са толкова прекрасно неадекватни! Няма как да не са ти сладки и да не те разнежат и разсмеят до безбожие :D Има страшно много клипчета как панди се катерят, опитват се да слязат от някъде или път се бутат една в друга и винаги изглеждат като огромни пияни деца, които не знаят какво правят, но ако ги попиташ - да, биха си полегнали :D

5. Мои стари постове
Баща ми винаги ми е казвал, че човек не трябва да се взема прекалено на сериозно, а точно обратното - трябва да може да се присмива на себе си. Отне ми доста време, за да го науча, но това всъщност е един от най-ценните уроци. Обмисляла съм много пъти да трия стари постове, но... прекалено са ми мили и забавни едновременно. Няма как да не се развеселя при вида на някои от първите си постове... какво изобщо съм си мислила?? :D
П.С. Ще бъде много високо оценено, ако вие все пак не тръгнете да връщате назад... just in case :D

6. Албуми със снимки
За предишния ми рожден ден моите приятели ми подариха албум с мои и наши снимки като до всяка снимка бяха написали различни послания, а между страниците бяха поставили писма, написани от всеки един от тях до мен с пожелание за рождения ми ден. И до ден днешен това е една от най-любимите ми вещи на света и винаги е в състояние да ме накара да се усмихна. Спомените са най-ценното нещо, което имаме и е важно да се грижим добре за тях. Затова реших да продължа техния албум с още снимки от запомнящи се моменти. А те на свой ред пък ми подариха инстантен фотоапарат FujiFilm Instax Mini 9, който ми носи огромно удоволствие, когато снимам! Винаги е приятно да селектираш кадри от различни весели моменти и да си припомняш всички неща, които са се случили около тях. Това са твоите спомени! Ако те не те накарат да се усмихнеш, чуждите със сигурност няма :)


7. Вино / ....(въведи друго любимо алкохолно питие тук)
Знаете какво казват: One glass a day, keeps the doctor away... или пък беше нещо друго? :)


Ако все още не сте изпробвали някои от моите методи, давайте! Няма какво да изгубите. На свой ред, моля ви, споделете кои са нещата, които развеселяват вас самите в моментите на тъга или унилост. :)

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM

Sunday, October 8, 2017

End of Questions.

Предполагам, че по пътя на всеки блогър неминуемо се появяват съмнения. Със сигурност сте забелязали липсата ми през последните няколко седмици. Истината е, че те се дължат не само на натоварения ми график (който, повярвайте ми, определено е такъв), но и на известни размишления и колебания: Защо започнах този блог? ; Какво искам да кажа с него? ; Как трябва да се развие с времето?
До този момент съм посветила професионалния си път на медиите, комуникацията, отношението, социалните среди и смея да твърдя, че за това макар кратко професионално развие до този момент (кратко, защото съм на 23, все пак) погледът ми над индустрията се е развил и израснал значително много. Именно този общ поглед над цялата "блогърска" картинка, така да го кажем, породи в мен доза съмнения и объркване за моята роля в комуникацията. Искам ли все още да бъда част от нея и по кой начин по-точно бих искала Games of Fashion да се развие, ако реша да продължа напред.
Истината е, че дори и в тези моменти на съмнение, не мисля че някога сериозно съм обмисляла да закрия дори за момент тази страница. Аз съм човек, който се привързва много трудно и след това много силно. През последните пет години Games of Fashion се превърна в толкова голяма част от мен самата, че да спра развитието му до тук, би било равносилно на това да стъпча целия труд и отдаденост, които съм посветила на него. А аз ценя времето си изключително много. Затова този вариант в изключен.
Напоследък отказвам доста предложения за съвестна работа, които преди години бих приела без изобщо да се замисля. Истината е, че вниманието е заразително. Но то всъщност е водено единствено от интереса на хората за това какво могат да "изкарат" от теб, какво би им донесъл като облаги и резултати. И ако не го осъзнаеш навреме, може да се окажеш в ситуацията, в която правиш нещо, което не искаш, по начин, който ти е продиктуван от друг.
Games of Fashion не е това. Той съм аз. А аз държа на своя собствен глас, решения и усещане.
Този блог винаги е бил начин да изразя своята креативност, да споделям с всички вас любовта си към модата, изкуството, живота. Имало е моменти, в които се губя и обърквам, но така израствам още повече :)
Този пост ще даде началото на новият облик на Games of Fashion, който ще се превърне в едно много по-креативно, цветно и различно място за вдъхновение, истории и истински впечатления, а постовете ще бъда по-чести и по-разнообразни. Това, разбира се, далеч не означава, че ще прекъсна партньорството си със свои любими брандове. Да, тези партньорства ще бъдат значително по-малко, но и значително по-внимателно подбрани. Защото тук има само едно важно послание. И то е моето :)
Skirt: Stradivarius
Shirt: Pinko
Bag: TwinSet
Shoes: Deichmann

*Photo Credit: Vibrant Frame by Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on: